Докторските програми на Нов български университет обучават редовни докторанти и докторанти на самостоятелна подготовка. По предварително обявени от департаментите теми се приемат докторанти със стипендия от НБУ. Обучението включва научноизследователска (творческа) дейност, докторантски минимуми по специалността и по чужд език, докторантски курсове и семинари, преподавателска дейност. Обучението в докторските програми води до получаване на степента „Доктор“. Докторските програми се администрират от Магистърски факултет.
През академичната 2022/2023 година Магистърски факултет организира провеждането на Докторантско училище – 2023, което включва кръгли маси на тема
„Върхово качество и социална отговорност на изследванията в хуманитаристиката, социалните науки и изкуствата, “Да осмислим практиките на художественото творчество”, “Техники и технологии в изкуството: етически перспективи, “Тъмни страни на глобализацията 1”, “Дискусия “Проблеми и предизвикателства пред гражданското образование в НБУ (ОООК269 Граждански знания и умения)”, “Граници във филмите, филми на границата”, “География на киното”, “Тъмни страни на глобализацията 2 (от миналото до настоящето)”, кръгла маса “Политики по редукция на престъпна дейност. Сравнителна перспектива, алтернативни подходи”, “Политика, политики и рискове”, “Български общности”, “Популизми и конспирации.
Програмна дейност
Действащи програми
- Осигурява се прием и обучение в 39 докторски програми в професионални направления – Филология, История и археология, Философия, Психология, Политически науки, Обществени комуникации и информационни науки, Право, Администрация и управление, Икономика, Туризъм, Архитектура, строителство и геодезия, Теория на изкуствата, Изобразително изкуство, Театрално и филмово изкуство, Национална сигурност.
Докторанти
- Общ брой докторанти – 44.
- Защитили докторанти – 24.
Конкурси за прием на редовни докторанти със стипендия
3.1. Социология, антропология и науки за културата (ДП „Семиотика“), тема: „Семиотика на модата: сравнителен анализ на механизмите за културно въздействие на масовата мода преди и след възникването на системата на инфлуенсърите в социалните медии“ – едно място;
8.3. Музикално и танцово изкуство (ДП „Музика“), тема: „Джазовият компонент в поп музиката в дигиталната епоха. Промени в музикалните форми и хармоничните решения“. – едно място;
3.2. Психология (ДП „Обща психология“), тема: „Връзка между когнитивно и социално развитие при деца в предучилищна възраст“ – едно място;
8.1.Теория на изкуствата (ДП „Изкуствознание и визуални изследвания“), тема: „Теорията на изкуството през XX век и възгледите за изкуството на Фридрих Ницше. Понятия, фигури, тенденции“ – едно място;
3.5 Обществени комуникации и информационни науки (ДП „Медии и обществени комуникации“), тема: „Европейски политики и регулации в сферата на дигиталните комуникации“ – едно място;
Конкурси за прием на редовни докторанти с такса
3.2 Психология (ДП „Обща психология“) – две места;
3.1 Социология, антропология и науки за културата (ДП „Антропология“) – едно място;
3.1 Социология, антропология и науки за културат (ДП „Семиотика“) – едно място;
8.3 Музикално и танцово изкуство (ДП „Музика“) – три места;
2.2. История и археология (ДП „Археологически изследвания и археометрия“) – едно място.
3.6. Право (ДП „Наказателно право“) – едно място;
3.6. Право (ДП „Трудово право и обществено осигуряване“) – едно място;
3.6. Право (ДП „Конституционно право“) – едно място; 8.3 Музикално и танцово изкуство (ДП „Музика“) – три места;
3.1. Социология, антропология и науки за културата (ДП „Антропология“) – едно място.
Защитени докторски дисертации
- „Структура, организация и процесуални основи на първоинстанционното гражданско правораздаване в България от 1878 до 1948 г. и сравнение с настоящата уредба” – Александър Ангелов
- „ Интерпретативни проблеми в текста в песните на Йоханес Брамс- думи и звук (Interpratative problems of the Text in the lyrics Songs by Johannes Brahms-word and tone)“ – Ардиана Бютючи
- „Ролята на дизайна и естетиката за определяне на модните стилове” – Ариана Джони
- „Културно-историческото богатство на България в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Нови данни и методи за популяризиране“ – Асен Бонджев
- „Дефицити и приоритети на комуникационните практики в местното самоуправление в Република България“ – Борис Хаджипетков
- Разработване на учебна програма по авиационен английски език, ориентирана към повишаване на комуникативните компетентности на военни пилоти и ръководители на въздушно движение (Designing a Communicative Competence-focused Syllabus for an Aeronautical English Module for Military Pilots and Air Traffic Controllers” – Ваня Кацарска
- „Морална преценка и емоции: изследвания с помощта на био-показатели“ – Веселина Къдрева
- „Vocabulary learning strategies used by university students in an ESP context“ („Учебни стратегии за усвояване на чуждоезиковата лексика, използвани от студенти, изучаващи английски език за специални цели“) – Габриела Неделкоска
- „ Ролята на естествената и изкуствената светлина в архитектурата “ – Гергана Стефанова
- „Повишаване на ефективността при усвояването на терминологичната лексика в обучението по английски език за специализирани цели от български студенти по икономика“ – Дилян Гатев
- „Implementing a CLIL approach to teaching English for special purposes in academic contexts“ („Внедряване на подхода за интегрирано изучаване на предметното съдържание и чуждия език при преподаване на английски език за специални цели в академичен контекст“) – Еда Цаули
- „Критични условия, при които се проявява ефектът на обърнатата базова честота“ (“Critical conditions for observing the inverse base-rate effect”)“ – Йолина Петрова
- „Модел за формиращо оценяване, базиран на електронно портфолио, в обучението по английски език за специални цели“ – Лиляна Тодорова-Рускова
- „За неясната референция на инфинитивния подлог в съвременния италиански език“ – Мария Ладовинска
- „Политическо представителство на българите мюсюлмани след 2005 година” – Милен Журналов
- „Киберсигурност в мрежови системи за управление“ – Николай Хранов
- „Разказвачът в художествения свят на повествованието (сборници с новели XIII – XVII век)“ – Петя Петкова-Сталева
- „Падането на Втората българска държава под османска власт: исторически дискурс и богословски интерпретации “ – Рангел Младенов
- „Нови изразни средства в танцовия театър – мултимедия и видео“ – Росен Михайлов
- „Електронен звуков дизайн и неговите приложения в диджеинга“ – Теодор Попов
- „Камерна опера „LA KROPIA”: История на създаването и музикален анализ (Произведението е базирано на книгата „В зоната на дим и анемонии“ от Йоанис Профис в четири (4) поетични картини) / Chamber Opera “LA KROPIA”: Creation History and Musical Analysis (The work is based on the book “In the Realm of Smoke and Anemones” by Ioannis Profis In four (4) poetic imageries)“ – Теодорос Харидис
- „Национален фолклорен ансамбъл „Българе“. Мениджърски и творчески подходи“ – Христо Димитров
- „Интерактивни методи в обучението по английски език“ – Цветелина Господинова